Оля Пенева: Бизнесът представя различни продукти за зелени - недейте да вярвате, а задавайте въпроси!
Оля Пенева, експерт по бизнес и човешки права и шеф на Българската фондация за бизнеса и правата на индивида, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Госпожо Пенева, за какво тематиката за климатичните промени и човешките права е на днвен ред и кое е общото сред тези две неща?
Благодаря за въпроса. Защото тази тематика е относително нова, до момента постоянно сме привикнали да мислим за климатичните промени, а не свързваме човешките права. Наскоро един мой сътрудник приказва за следното, че в случай че ние не се грижим за хората, то какъв е смисълът да се грижим за природата и назад. Затова не можем, когато мислим и приказваме какво ще бъде въздействието на климатичните промени, то да бъде въздействието върху човешките права също. Тоест, ние не го гледаме по този метод и е време да обърнем внимание, с цел да можем да разберем какви са рисковете.
Знаем какъв брой климатични промени настъпват, изключително напоследък следим такива, какъв е рискът, който е вероятен и би се отразил на нашите права?
Рисковете са доста. И в случай че приказваме за права съответно, приказваме за правото на достъп до чист въздух, достъп до чиста околна среда, до чиста вода, до дом, до право на обучение. Това са цялост от права, които ние не сме привикнали да ги гледаме и доста постоянно това, което си мислим, че може би не можем да отидем на отмора, тъй като е прекомерно топло времето, или в случай че си спомняте предходната година доста от скиорите не можаха да отидат на ски, тъй като нямаше задоволително сняг.
Сега не е по този начин, да успокоим скиорите.
Да, несъмнено.
Вие като наблюдаващ на тези процеси какво друго виждате?
Аз като наблюдаващ виждам, че има доста опасности, само че не желаеме да си помисляме какво се случва. Рисковете са това, че ние даже нямаме отговорност и не желаеме да приказваме с нашите деца, които са най-важното нещо за множеството от нас. Така че рисковете са налице, въпросът е това, какво бихме желали да създадем.
Интегрирането на човешките права е доста забавна тематика. Знаем, в Парижкото съглашение, дружно със обществени, екологични правила, демонстрира връзката сред климатичните промени и реализирането на човешките права. Според вас, има ли някакви подходи и ограничения, които могат да се подхващат, разнообразни от до момента прилаганите?
Конкретно, в случай че приказваме за страната, на равнище държавна политика имаме несъмнено потребност от повече осведоменост по тематиката, имаме повече потребност от ангажираност, имаме потребност от един по този начин наименуван активизъм от наша страна - да търсим отговорите, даже в този момент след СОР28. Ние освен би трябвало да знаем какво се случва, само че и в действителност просто да следим по какъв начин се извършват съответните ограничения.
Защо е толкоз значимо, споменахте СОР28, дано да кажем на нашите слушатели?
Защото след СОP28 ще има извънредно доста ограничения, доста решения, които ще се вземат. Ако продължаваме единствено с решения, без да ги осъществяваме, то тогава ще бъде отново още веднъж положително желание, само че без осъществяване. А към този момент нямаме никакво време и би трябвало да действаме в тази посока.
Споменахме няколко пъти, г-жо Пенева, думичката отговорност, осъзнаване на действителна заплаха, само че какво бихме създали, ще стигнем и до там. Важно е да споменем също по този начин, отговорностите на бизнеса, отговорността на бизнеса включително. Можем ли да приказваме за отговорностите на бизнеса и зачитането на човешките права във връзка с климата?
Принципно можем да приказваме за отговорност на бизнеса да зачита човешките права, това се касае включително и за климата. Досега сме привикнали, когато приказваме за човешки права, да мислим постоянно за ролята на страната. Но нещата се трансформират, те са се трансформирали в световния свят, към този момент виждаме огромното влияние на бизнеса. И за това, че една компания е замърсила, да кажем река или въздуха, има благоприятни условия и ограничения, които могат да се вземат незабавно, с цел да се предотврати това замърсяване. Защото най-вероятно, говорейки за рисковете, най-много може да има здравословни опасности върху популацията. Така че има към този момент равнища и звена, до които може да се адресира това нещо. И имаме рамка, ние като практици, и като специалисти, говорейки за бизнеса и правата на индивида, имаме рамка, която Организация на обединените нации ни дава. И тази рамка, така наречен Ръководни правила за бизнеса и правата на индивида, обяснява тъкмо каква е ролята на бизнеса и освен на бизнеса, само че и на страната.
Вашите наблюдения какви са? Бизнесът оправя ли се с тези провокации?
Бизнесът има извънредно доста условия за отчитане, за търсене на решения, които да са устойчиви. Справя се ненапълно, само че това, което липсва е общественият фактор. Тоест, това, което ние желаеме да покажем, че когато се направи една оценка на риска още първоначално и тя включва човешки права и околна среда, тогава всички са включени. А не, ние ще се погрижим за понижаване на въглеродния отпечатък, само че в същото време това може да повлияе негативно на живота на хората. Нали, може би те трябва да изоставен работата си, би трябвало да изоставен мястото, където живеят, тъй като това са били решения, които по един или различен метод им влияят.
Бизнесмоделите по какъв метод усилват риска от нарушение на човешките права? Дайте ни някакви съответни образци.
Аз в публикацията загатнах няколко, само че този, който ми направи най-голямо усещане беше този за дата центровете, по този начин наречени. И доста постоянно си мисля, че ние си мислим, че нашите данни, влизайки в Интернет, употребявайки всички софтуерни решения, че отиват в един облак, който седи по този начин от горната страна. Но в действителност, те отиват в такива фабрики или центрове, в които в действителност генерират доста огромно количество и въглероден отпечатък. Те имат потребност от разнообразни запаси, от вода, от електричество и в действителност това може да влияе на самата земя, на хората. Това беше даже и случая в Нидерландия, какво се случва със самата земя и селското стопанство. Така че ето един съответен образец, вършим положително, събираме данни, развиваме един бизнесмодел, само че в същото време тук е опцията да създадем оценка на риска - околна среда, човешки права дружно.
Г-жо Пенева, какво можем да предприеме всеки един от нас?
Благодаря за въпроса, винаги е бил доста скъп и това ме стимулира да пиша и да развъртвам тематиката. Това, което можем да създадем е в действителност, да помислим за какво толкоз доста се грижим за децата си. Аз обичам да го свързвам с това, тъй като грижите за децата, дали сме майки, дали татковци, или под някаква друга форма лели, баби... Въпросът е подобен, че това, което ни интересува е по какъв начин можем да бъдем отговорни и какво бъдеще можем да дадем на това потомство. И това, което вършим в този момент, е ние купуваме и даряваме неща, с цел да са задоволени децата, а в действителност, ние им лишаваме бъдещето. Отнемаме бъдещето, тъй като на нас не ни трябват прекомерно доста неща да живеем, можем да живеем с доста малко. И в случай че вие сте почтени към своите хора, с които живеете ще стартирате да вършиме измененията. Промените са да се купува по-малко. Да, това е естествено доста значимо за стопанската система, с цел да има някакво развиване и финансова непоклатимост, и хората да имат работа. Но в действителност, това, което е, че би трябвало да сме малко по-разумни. Защото доста от нас имаме прекомерно доста, а в действителност това, което ни учи и смяната с климатичните промени, е че би трябвало да живеем с по-малко. И че бъдещето през днешния ден, решението през днешния ден в действителност зависи какво ще бъде бъдещето на следващия ден, и това бъдеще е за нашите деца.
Както споделих, вие сте шеф на Българската фондация за бизнеса и правата на индивида. Разкажете ни малко повече за вашата фондация?
Фондацията навърши 1 година през днешния ден.
Страхотно, честито. Честит празник!
Благодаря, в действителност е празник. Фондацията я стартирах сама, макар че доста хора споделиха, че тематиката не е настояща, към този момент имам екип от 6-7 индивида. Все повече хора се причисляват, нашата концепция е, в действителност да развием тематиката за бизнеса и правата на индивида. Как фирмите могат да си подобрят практиките и най-много фокусът за нас са хората. Да подобрим качеството на живот на хората и също по този начин, хората да имат повече храброст да си търсят правата. Това може да стане даже когато потърсят правата си освен в институциите, само че и към бизнесите. В момента влизаме в една сфера, в която бизнесите показват артикули за зелени. Недейте да вярвате, обаждайте се, задавайте въпроси, тъй като това също е част от тази интензивност и отговорност, за която приказваме.
Какви експерти работят при вас?
Разбира се, имаме правист, имаме хора, които са със компетентност “Човешки права ", имаме планов управител, имаме надлежно уеб дизайнер, и имаме хора, които работят с друг профил. И непрестанно ни споделят дали се оправяме добре или не, и дали приказваме на наличен език.
За тази 1 година, през днешния ден навършена, кои бяха най-важните неща, равносметката, която може да си извършите?
Равносметката е, че едно “не " е еднакво на три пъти “да ". Тоест, че ни е ще продължим напред. Равносметката е, че към този момент имаме няколко образования, че към този момент сме припознати и работим с доста положителни сътрудници. Преди да стартира тук изявлението, говорихме и с офиса на омбудсмана, ще имаме образование там. Тоест, потребността от развиването на тематиката е извънредно значима. Също по този начин, мога да кажа, че в навечерието на 10 декември се навършват 75 години от сключване на Всеобщата декларация за правата на индивида, по този начин, че имаме доста валидации от доста страни. Но това, което като водач мога да науча е, че не знам всичко и всеки ден разбирам какъв брой доста не знам, само че се заобикалям с верните хора.
Госпожо Пенева, за какво тематиката за климатичните промени и човешките права е на днвен ред и кое е общото сред тези две неща?
Благодаря за въпроса. Защото тази тематика е относително нова, до момента постоянно сме привикнали да мислим за климатичните промени, а не свързваме човешките права. Наскоро един мой сътрудник приказва за следното, че в случай че ние не се грижим за хората, то какъв е смисълът да се грижим за природата и назад. Затова не можем, когато мислим и приказваме какво ще бъде въздействието на климатичните промени, то да бъде въздействието върху човешките права също. Тоест, ние не го гледаме по този метод и е време да обърнем внимание, с цел да можем да разберем какви са рисковете.
Знаем какъв брой климатични промени настъпват, изключително напоследък следим такива, какъв е рискът, който е вероятен и би се отразил на нашите права?
Рисковете са доста. И в случай че приказваме за права съответно, приказваме за правото на достъп до чист въздух, достъп до чиста околна среда, до чиста вода, до дом, до право на обучение. Това са цялост от права, които ние не сме привикнали да ги гледаме и доста постоянно това, което си мислим, че може би не можем да отидем на отмора, тъй като е прекомерно топло времето, или в случай че си спомняте предходната година доста от скиорите не можаха да отидат на ски, тъй като нямаше задоволително сняг.
Сега не е по този начин, да успокоим скиорите.
Да, несъмнено.
Вие като наблюдаващ на тези процеси какво друго виждате?
Аз като наблюдаващ виждам, че има доста опасности, само че не желаеме да си помисляме какво се случва. Рисковете са това, че ние даже нямаме отговорност и не желаеме да приказваме с нашите деца, които са най-важното нещо за множеството от нас. Така че рисковете са налице, въпросът е това, какво бихме желали да създадем.
Интегрирането на човешките права е доста забавна тематика. Знаем, в Парижкото съглашение, дружно със обществени, екологични правила, демонстрира връзката сред климатичните промени и реализирането на човешките права. Според вас, има ли някакви подходи и ограничения, които могат да се подхващат, разнообразни от до момента прилаганите?
Конкретно, в случай че приказваме за страната, на равнище държавна политика имаме несъмнено потребност от повече осведоменост по тематиката, имаме повече потребност от ангажираност, имаме потребност от един по този начин наименуван активизъм от наша страна - да търсим отговорите, даже в този момент след СОР28. Ние освен би трябвало да знаем какво се случва, само че и в действителност просто да следим по какъв начин се извършват съответните ограничения.
Защо е толкоз значимо, споменахте СОР28, дано да кажем на нашите слушатели?
Защото след СОP28 ще има извънредно доста ограничения, доста решения, които ще се вземат. Ако продължаваме единствено с решения, без да ги осъществяваме, то тогава ще бъде отново още веднъж положително желание, само че без осъществяване. А към този момент нямаме никакво време и би трябвало да действаме в тази посока.
Споменахме няколко пъти, г-жо Пенева, думичката отговорност, осъзнаване на действителна заплаха, само че какво бихме създали, ще стигнем и до там. Важно е да споменем също по този начин, отговорностите на бизнеса, отговорността на бизнеса включително. Можем ли да приказваме за отговорностите на бизнеса и зачитането на човешките права във връзка с климата?
Принципно можем да приказваме за отговорност на бизнеса да зачита човешките права, това се касае включително и за климата. Досега сме привикнали, когато приказваме за човешки права, да мислим постоянно за ролята на страната. Но нещата се трансформират, те са се трансформирали в световния свят, към този момент виждаме огромното влияние на бизнеса. И за това, че една компания е замърсила, да кажем река или въздуха, има благоприятни условия и ограничения, които могат да се вземат незабавно, с цел да се предотврати това замърсяване. Защото най-вероятно, говорейки за рисковете, най-много може да има здравословни опасности върху популацията. Така че има към този момент равнища и звена, до които може да се адресира това нещо. И имаме рамка, ние като практици, и като специалисти, говорейки за бизнеса и правата на индивида, имаме рамка, която Организация на обединените нации ни дава. И тази рамка, така наречен Ръководни правила за бизнеса и правата на индивида, обяснява тъкмо каква е ролята на бизнеса и освен на бизнеса, само че и на страната.
Вашите наблюдения какви са? Бизнесът оправя ли се с тези провокации?
Бизнесът има извънредно доста условия за отчитане, за търсене на решения, които да са устойчиви. Справя се ненапълно, само че това, което липсва е общественият фактор. Тоест, това, което ние желаеме да покажем, че когато се направи една оценка на риска още първоначално и тя включва човешки права и околна среда, тогава всички са включени. А не, ние ще се погрижим за понижаване на въглеродния отпечатък, само че в същото време това може да повлияе негативно на живота на хората. Нали, може би те трябва да изоставен работата си, би трябвало да изоставен мястото, където живеят, тъй като това са били решения, които по един или различен метод им влияят.
Бизнесмоделите по какъв метод усилват риска от нарушение на човешките права? Дайте ни някакви съответни образци.
Аз в публикацията загатнах няколко, само че този, който ми направи най-голямо усещане беше този за дата центровете, по този начин наречени. И доста постоянно си мисля, че ние си мислим, че нашите данни, влизайки в Интернет, употребявайки всички софтуерни решения, че отиват в един облак, който седи по този начин от горната страна. Но в действителност, те отиват в такива фабрики или центрове, в които в действителност генерират доста огромно количество и въглероден отпечатък. Те имат потребност от разнообразни запаси, от вода, от електричество и в действителност това може да влияе на самата земя, на хората. Това беше даже и случая в Нидерландия, какво се случва със самата земя и селското стопанство. Така че ето един съответен образец, вършим положително, събираме данни, развиваме един бизнесмодел, само че в същото време тук е опцията да създадем оценка на риска - околна среда, човешки права дружно.
Г-жо Пенева, какво можем да предприеме всеки един от нас?
Благодаря за въпроса, винаги е бил доста скъп и това ме стимулира да пиша и да развъртвам тематиката. Това, което можем да създадем е в действителност, да помислим за какво толкоз доста се грижим за децата си. Аз обичам да го свързвам с това, тъй като грижите за децата, дали сме майки, дали татковци, или под някаква друга форма лели, баби... Въпросът е подобен, че това, което ни интересува е по какъв начин можем да бъдем отговорни и какво бъдеще можем да дадем на това потомство. И това, което вършим в този момент, е ние купуваме и даряваме неща, с цел да са задоволени децата, а в действителност, ние им лишаваме бъдещето. Отнемаме бъдещето, тъй като на нас не ни трябват прекомерно доста неща да живеем, можем да живеем с доста малко. И в случай че вие сте почтени към своите хора, с които живеете ще стартирате да вършиме измененията. Промените са да се купува по-малко. Да, това е естествено доста значимо за стопанската система, с цел да има някакво развиване и финансова непоклатимост, и хората да имат работа. Но в действителност, това, което е, че би трябвало да сме малко по-разумни. Защото доста от нас имаме прекомерно доста, а в действителност това, което ни учи и смяната с климатичните промени, е че би трябвало да живеем с по-малко. И че бъдещето през днешния ден, решението през днешния ден в действителност зависи какво ще бъде бъдещето на следващия ден, и това бъдеще е за нашите деца.
Както споделих, вие сте шеф на Българската фондация за бизнеса и правата на индивида. Разкажете ни малко повече за вашата фондация?
Фондацията навърши 1 година през днешния ден.
Страхотно, честито. Честит празник!
Благодаря, в действителност е празник. Фондацията я стартирах сама, макар че доста хора споделиха, че тематиката не е настояща, към този момент имам екип от 6-7 индивида. Все повече хора се причисляват, нашата концепция е, в действителност да развием тематиката за бизнеса и правата на индивида. Как фирмите могат да си подобрят практиките и най-много фокусът за нас са хората. Да подобрим качеството на живот на хората и също по този начин, хората да имат повече храброст да си търсят правата. Това може да стане даже когато потърсят правата си освен в институциите, само че и към бизнесите. В момента влизаме в една сфера, в която бизнесите показват артикули за зелени. Недейте да вярвате, обаждайте се, задавайте въпроси, тъй като това също е част от тази интензивност и отговорност, за която приказваме.
Какви експерти работят при вас?
Разбира се, имаме правист, имаме хора, които са със компетентност “Човешки права ", имаме планов управител, имаме надлежно уеб дизайнер, и имаме хора, които работят с друг профил. И непрестанно ни споделят дали се оправяме добре или не, и дали приказваме на наличен език.
За тази 1 година, през днешния ден навършена, кои бяха най-важните неща, равносметката, която може да си извършите?
Равносметката е, че едно “не " е еднакво на три пъти “да ". Тоест, че ни е ще продължим напред. Равносметката е, че към този момент имаме няколко образования, че към този момент сме припознати и работим с доста положителни сътрудници. Преди да стартира тук изявлението, говорихме и с офиса на омбудсмана, ще имаме образование там. Тоест, потребността от развиването на тематиката е извънредно значима. Също по този начин, мога да кажа, че в навечерието на 10 декември се навършват 75 години от сключване на Всеобщата декларация за правата на индивида, по този начин, че имаме доста валидации от доста страни. Но това, което като водач мога да науча е, че не знам всичко и всеки ден разбирам какъв брой доста не знам, само че се заобикалям с верните хора.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ